Имам чувството, че Интернет днес е претоварен с глупости и фейкове. Пропаганда от всякъде, израелците, американците, руснаците, китайците, северно корейците, европейците и всякакви други ръсят отвсякъде всякакви новини, в тяхна полза и следвайки стратегията си да зомбират обществото. В тази игра няма невинни. Как действа схемата е ясно – „мълвата“ тръгва от някой незначителен сайт, цитиран е от други, мултиплицира се във всякакви социални мрежи и заради, аз му казвам „ефекта на минутката“- чувек да прочита само заглавието най-често, без да е прочел всичко и заради загубеното чувство на критичност да го приема за достоверно, се приема от потребителите на Мрежата. Колкото по-обсебен е човек от социалните мрежи, т.е. отделен от действителността, толкова по-податлив е на внушение, в един момент почва и да си самовнушава, зависи колко време е „облъчван“ с „достоверна“ информация.
В България нямам информация на колко хора плащат да пръскат глупости по мрежата, по-скоро сме твърде незначителни за големите процеси, често наблюдавам че просто се мултиплицират новини от вън, от чужди сайтове, но тенденцията да се създават нови по-скоро е на по-младото поколение. По-възрасните са по скоро „консуматори“ и се използват. Това влияе в крайна сметка на цялото общественно мнение, или го разделя или го консолидира в определени посоки.
Но какво стои в дъното на всичко, дали е човешкия мързел- да накараш някого да работи за теб, да печелиш от него, а той погълнат от внушения да си мисли че това е правилно и да е щаслив от това което върши? Използват се умело всички човешки слабости- страх, омраза, алчност, дори състрадание. Всичко това води до обезценяване на информацията в Мрежата, до все по-трудно намиране на достоверни източници, често в статия с 5000 думи се намира едно или две изречения и край тях различни внушения клонящи към определена страна.Причините са многопластови, но можем да обобщим:
Липса на критична медийна грамотност: както показват изследванията — способността да разпознаеш фалшиво зависи силно от образование, възраст, навици за проверка на информация
Човешки слабости: мързел (да не проверим информацията), склонност към емоция, страх, интерес към сензации, желание да споделим “шокиращата новина”.
Икономически интерес: за някои сайтове — “кликванията = пари”. Колкото повече сензация, толкова повече трафик ? реклама ? приходи. Това насърчава създаването на хора афинни към провокации, конспирации, фейкове.
Социална и технологична среда: социални мрежи, алгоритми, които често подсилват съдържание, което предизвиква емоции, а не разум, което се споделя лесно. Малко усилия за проверка, голямо усилие да се трагне обратно и провери.
Днес, повод да напиша това беше „новината“, че ИИ-„министъра“ в Албания бил „задържан“. Пълни глупости…..на които обаче във ФБ вярват…не мога да повярвам, но е така. разни наши сайтчета, като mediamall.info и компания, издържащи се от реклама пък търсят кафявата сензация и с цел по-голям трафик охотно пускат такива новини.
Статистика: колко честа е дезинформацията и колко хора я “поглъщат”
- Според сондаж от 2025 г. в България — около 61% от българите твърдят, че “всеки ден попадат на новини, които могат да се определят като фалшиви, лъжливи или неточни”. www.24chasa.bg
- В проучване от 2017 г. около 24,7% от българите казват, че разпознават “фалшива новина” ежедневно; други 16,8% – няколко пъти седмично; 17,3% – няколко пъти месечно. Dnes.bg+1
- В международен план — според наскоро публикувани “fake news” статистики: голям дял от хората вярват, че медийни организации често са пристрастни или че съобщават неточно (примерно: 60 % от анкетираните твърдят, че “новинарските организации редовно съобщават неверни истории”). redline.digital+2DemandSage+2
- Също така — голяма част от интернет потребителите признават, че поне веднъж са споделяли статия, оказала се по-късно фалшива. worldmetrics.org+2WifiTalents+2
Имам „новина“ за всички нас. Няма да става по-лесно в бъдеще. И бъдете „всичкояди“ на всичко в Мрежата. Тепърва фалшивите новини ще стават все по-трудно разпознаваеми!