Инфолация на живота и Утопията като болест
1. Инфолация на живота
Ако през 1997 г. хлябът струваше 2000 лева при курс 1 USD = 1500 лв, а днес струва 2 лева при курс 1 USD = 1.68 лв – колко сме се променили? Реалната стойност на хляба в долари спада от около $1.33 на $1.19, спад от около 11%. В същото време средната месечна заплата скача от почти нищожна стойност тогава (символично около $5) на около $1,607 днес — ръст над 320 пъти!
2. Как се повишава стандартът на живот от 1990 до днес
Ето някои ключови показатели за прехода на стандарта на живот:
| Период | БВП на човек (номинален, USD) | БВП на човек (ППП, USD) |
|---|---|---|
| 1990 | $2,367 | $NA |
| 1997 | $1,361 | $6,502 |
| 2023 | $15,798 | $38,689 |
| 2024 | $10,090 | $34,083 |
През 1990 г. БВП на глава от населението беше около $2,367, а днес е над $15,798 — увеличение от над 6 пъти. В мерна единица по покупателна способност (ППП), ръстът е значителен — от около $6,500 през 1997 до над $34,000–38,000 през 2023–2024.
3. Утопията като болест
В свят, в който материалната обезпеченост изгражда невероятни балони от удобство, човекът постепенно спира да живее истински — защото вече няма нужда да напуска зоната си на комфорт. Но този „балон“ не е спасение, а капан. Утопията, която би трябвало да е идеал, се превръща в болест — стерилна, самозадоволена среда, в която човек се изолира дори от себе си.
„Утопията не е щастие. Тя е емоционален студ, облечен в комфорт.“
„Не бедността е болестта на съвременния свят. Утопията е.“
Симптомите са навсякъде: апатия, емоционално отчуждение, неспособност за истински диалог, завист, самота в потока от удобства.
Лекът не е в още повече пари. Той е в дискомфорта — в уязвимостта, болката и нуждата от другия. Човек наистина расте, когато го боли. А утопията му не оставя нищо освен празнота.
4. Заключение
От инфлационния срив в края на 90-те досега (реална стойност на хляба, доходи) до значителното подобрение на стандарта на живот по макроикономически показатели — България измина дълъг път. Но материалното удобство носи и нежелани странични ефекти: чувствителността изчезва, устремеността се изчерпва и утопичното спокойствие може да се превърне в ново затворничество.
Единственият истински път напред е чрез взаимност, дискомфорт и емоционална истина — защото само така човек може да избяга от утопията, превърнала се в болест.