Ами..

Та оказа се, че не съм писал за месец декември..А има какво да се пише/

Първо за цените.Като че ли свикнахме с тяхното покачване и вече не ни прави впечатление тяхното подскачане нагоре.Всеки е намерил някакъв начин да оцелява, а който не е намерил-жална му майка.
Гледам всеки ден хора които забогатяват все повече и други, които стават по-бедни.Ако това е демокрацията и сложният механизъм на регулиране в обществото, то той не е това, което чакахме и за което се борихме.
Какъв е тоя идиотски закон за данъчна ставка 10%.Казвам идиотски, защото прочетох преди време статиите в Блогът за икономика, прочетох и други матирали..колкото и да го извъртат, бедните ще стават по-бедни, ще работят повече и никой няма да им дава възможност да се развиват професионално нагоре.Има резон в думите на един стар дядка, с който разговарях преди 2 седмици: „Абе момче, ние винаги сме били зле.Който си е бил добре пак ще си е добре, даже по-добре.“.
Тази седмица си направих хенсфрито (бях му скъсал кабела и го запоих), че реших да слушам радио сутрин.В часовият пояс от 7 до 8 сутринта, всяка сутрин слушах по-големи и по-големи лъжи и се чудех-дали някой им вярва на тия.Е очевидно много хора им вярват, много хора пък не ги е грижа.Ето благодарение на това пък живеят нашите политици, трупат състояние, изучават децата си, бъдещият елит, готов да поеме управлението на феодална България.
Нямам нищо против да работя за чужденец.Но когато чужденеца идва в моята страна с ясната идея да построи завод (или да купи такъв на безценица!), в който да използва евтина работна ръка, да подкупва месните власти и да прецаква цялата държава (държавата сме ние, не някакви жалки бюрократи, които освен да ходят по банкети, поръчват офис хартия и имат секс фантазии друго нямат като действия и мисли)аз съм твърдо против.И ме боли.Боли ме, че разграбваха и продължават да разграбват на всички нива тази държава.Грабят от нас.И виждам едно тъпо чувство на страхо почитание, към тези който ни управляват.От най-малкият началник, до най-големият.“Еми той е шефа, да прави каквото си иска“..Хората са се примирили, гледат да оцеляват ден за ден и тайно се надяват утре да е по-добре за тях.Еми съжалявам, че го пиша, ама няма да е по-добре.Защото когато изкачите едно стъпало нагоре към своето щастие, другите ща са направили две, вие ще се радвате, че сте по-добре от преди, но някой друг ще ви е изпреварил в развитието си и ще ви експлоатира както го е правил вчера и оня ден…..
Честито и на всички студенти, към което число се числя засега и аз, по повод днешният им празник.

Leave a Comment