Доброто заплащане и сигурното работно място са важни за над 80% от българите. Близо 60% от хората у нас се определят като щастливи, но недоверието към институциите и демокрацията намалява, сочат данните от съвместно изследване на Българската социологическа асоциация, СУ „Св. Климент Охридски“, Институтът по социология при БАН и агенция Маркетинг.
Кого са ‘питали’ тези социолози, че са изкарали толкова невероятни резултати?!?!Или са ги питали подвеждащи въпроси, за да получат исканите отговори?Как да имат вяра на общо казано ‘държавата’. като същата се явява като тяхна мащеха?
Европейското изследване на ценностите се прави за четвърти път, през девет години и обхваща 44 европейски държави. Според данните нарасналото разочарование и недоверие към институциите започва да придобива опасни измерения. Изключение от тази тенденция правят само църквата и Европейския съюз.
Църквата отдавна се е превърнала в ООД, а ЕС е далече и се възприема в представите на повечето като големият брат….
„До неотдавна международните сравнителни изследвания показваха, че България е страната, в която носталгията по социализма е най-голяма сред всички бивши социалистически страни”, казва проф. Георги Димитров и обяснява, че това вече не е така. Увеличава се броят на хората, които са горди, че са българи. Тези, които се страхуват от идващите у нас чужденци, смятат, че те ще им отнемат работното място и ще се увеличи престъпността. Според доц. Петя Кабакчиева белег на градска култура е, когато човек излезе от къщата си, попадне на някого с тюрбан, змия около врата или тигър на каиш, и не се изненада. Повече от 70% от българите поощряват децата си в трудолюбие, чувство за отговорност и добри обноски. За най-малко хора са важни религиозната вяра и послушанието. За 60% е приемливо съжителството без брак.
Говорят се глупости..Ще си изляза от къщата и ще срещна травестит и няма да се изненадам..Какво да чакам от чужденците..Не ни стигаха малцинствените групи без желание за образоване и стремеж към работа, ами още едни паразити да изхранваме?И да бъда толерантен и да гледам през розови очила…знайш ли кога…
Аз не се страхувам, че чужденец ще ми вземе работата..Първо-никой няма да се хване да върши моята клакифицирана работа за 330-350 лева чисти пари.Преди няколко дни, дойде един колега от Италия, който взима по 30-40 евро на час за същите неща, които върша аз…Ама нищо, аз съм щастлив..Второ-никой няма да се хване да работи в средата, в която работя аз и моите колеги-прашна и мръсна.Ама аз съм шастлив, че изобщо съм си намерил работа в провинцията…да шастлив съм….Направо се разтапям от шастие и като се сетя, че се мъча да завършвам висше образование, с някакква надежда, че ще ме оценят..Дали..Може би, но не и тук..
Шастлив съм, че немога да си намеря приятелка, притеснен, че ще ме нарече-„некадърник“ щом неможем да живеем нормално с парите, които изкарвам..
Щастлив съм, че изучавам с подробносто P2P мрежите, мрежовите протоколи, за да си изтегля някоя mp3ка за да слушам музика, която не мога да си позволя да си купя..Шастлив съм, че зарязох Уиндоса, 1 година изучавам Дебиян, и си работя само на Убунту, като срешам всеки ден трудностои, които да решавам.
Щастлив, когато отида при личният си лекар и чакам с часове, за да мина…
Щастлив съм, че разкопаха булевардите в града и асфалтирват с нискокачествен асфалт, който догодина, ще сдаде багажа..
Ех, шастлив живот…
Извинявам се, че не спадам към тези 60 % процента, на шастливците..Абе тея хора мазохисти ли са или са на антидепресанти?