Тази вечер бях гневен. Бях гневен на целия свят, на българските политици, на генералите, на оня с каскета, на тези които ме изпреварваха на пътя за село…
Гневен бях от безсилие. Аз не мога да променя нищо, мога само да правя каквото трябва, колкото и банално да звучи. Не защото вярвам в разни щтабове, а защото трябва да действаме заедно. И всеки да си върши работата, възможно най – добре. Сам човек е нищо, колкото и велик да е, силата е в общите действия на масите!
А сега малко за вируса..Не е първия, няма и да е посления, нищо че сега не го осъзнаваме точно какво е и откъде дойде. Старта е даден, сега да седна да анализирам дали е от космоса, от прилепи, змии или някоя лаборатория е разтягане на локум, защото кутията на Пандора е отворена и това е важният факт. Вируса води до пневмония, но и до поражения в други части на тялото. Важно е да имаме култура на поведение, когато има зараза около нас, като например как се слага маска и сваля такава…
Няма напълно излекуван от двустранна вирусна бронхо пневмония.Пораженията са за цял живот. Който не вярва може да си снимам белия дроб с петната по него. Напълно ясно беше, че и без вируса нашата здравна система вървеше към тотален крах, сега се правят опити не да се потуши пожара, а да се забави. В такива ситуации, колкото и тъпо да звучи- блазе им на починалите, тежко им на живите. На всички трябва да стане ясно, че дори сега да ви се струва, че бързо се развиват нещата, това ще е един много дълъг процес, в който всеки ще загуби нещо, но пък човечеството винаги е израствало, когато е имало криза. А дали ние ще израснем, зависи от самите нас. Настава време разделно, в което ще се види, кой колко струва! Всички, които останат ще намерят сили и начин да продължат напред. Кураж!