Спрете терора по пътя!

FacebooktwitterredditpinterestlinkedinmailFacebooktwitterredditpinterestlinkedinmail

Очевидно всеки ден умират хора на пътя. Не се ли страхувате да сте участници в движението, за Бога , не се ли страхувате да се разхождате край пътя. Аз се страхувам всеки ден, когато трябва да шофирам или дори да ходя по пешеходна пътека. Кой да обвиня, че всеки ден умират хора при пътни инциденти- ами всички. Да едни повече от други, но не трябва да обсъждаме това сега. Защото трябва да се почне от някъде. Докато всички участници на пътя спрат да мислят само за себе си и помислят за другите край тях, нещата не се подобрят.
Признавам, когато си купих моя кола исках нещо да докажа- чрез мощността и си дигах самочувствието, но после разбрах, че винаги ще има по-мощни и по-готини коли от моята. Ползвай колата, както всеки друг предмет по предназначение.
Бях и велосипедист, да много е приятно да въртиш педалите по велоалеите, но когато няма се някога се озоваваш на пътя на колите, ти се движиш с 10, те с 40 в най-добрия случай. Казваш си- майната им, аз искам да карам по средата на платното, искам да съм равноправен член на движението, а пък минаваш на диагонал на кръстовището , когато светофара свети за пресичане от пешеходци..
И естествено съм пешеходец, ама от тия дето все пътя им се вижда дълъг, що не мина през мантинелата..а напоследък ги махнали, щели да садят храсти между платната…не, не храсти- двуметрови огради сложете..
Колкото и да говорим- отиват си хора, често доста млади. Никой и нищо не може да ги върне. Всички ние обаче можем да намалим убийствата, за целта всеки трябва да погледне в себе си и да помисли за човека в колата срещу него или този на тротоара, хора запомнете- не колите убиват, а тези които са в тях.

About the author: Emo

Leave a Reply

Your email address will not be published.Email address is required.