Ако продължите да използвате сайта, се съгласявате с използването на "бисквитки" от наша страна.

Бавно ни убиват

Месото гъкано с лекарства

Аз се чудих що бай Иван стана Веган след работа една година в свинекомплекса....пък то. [ms_youtube link="https://www.youtube.com/watch?v=ZIDGUL3-z5U" width="100%" height="100%" mute="no" autoplay="yes" loop="no" controls="yes" class="" id=""][/ms_youtube] Моите наблюдения върху един свинекомлекс и две птицеферми показва че най-много лекарства се дават на птиците- те просто не могат да живеят без тях затворени стотици на едно място. На прасетата дават по скоро индирекно с храната, но там има и някой неща в храната им, които може би са и по-вредни от антибиотиците. ДА се пазят от инфекции и заразявания вероятно идва доста по-скъпо, отколкото да се избегне зараза. ..незнам и колко е утеха факта че животните се оставят на чист фураж няколко седмици преди да бъдат заколени и колко се чисти тялото.

Глас народен = глас …

izbori2014 Когато бях малък се чудех на това как хората са допускали да ги управляват разни ханове, императори, вождове, крале, царици и т.н. когато поотраснах, разбрах че винаги е имало и ще има някой, който е нагърбен с властта и отговорността да е начело. В такъв случай, то той по-добре да е умен и образован, отколкото тъп и неук, макар че и вторите понякога стигат до властта. В днешното общество цари мнението, че демокрацията е най-добрата форма на управление. И така да е, днес виждаме че и на нея трябва понякога да се слагат ограничения заради общото благо. когато имаш необразован народ, не може да искаш от него да взима сложни решения, още повече когато и той самият не знае за какво гласува. Днес информацията е навсякъде, но тя не е господар, господар е дезинформацията, която управлява народи, събаря правителства и режими. На нас ни се предоставя тонове информация, която не може да обработим, командват се нашите желания и мнения чрез най-силното оръжие- психологията. За да има силно общество, народ и държава са нужни силни, образовани, с желание за развитие мъже и жени, които има какво да дадат, да развият, да имат независимо мнение. нужно е тяхното мнение да тежи повече, защото те знаят какво правят, за какво гласуват, за какво живеят. Това едва ли ще е демокрация в чист вид, но ще е по- добра от сегашната.

Перуките да си ходят!

https://www.youtube.com/watch?v=svVS_qWiTAg Поредният мач на националният отбор по футбол, поредната загуба. Върха на айсберга наречен български футбол! Повече от 10 години безхаберие в БФС , банкети, командировки, скъпи коли и т.н.. Слаб контрол над отборите – оставиха ги да си перат пари, да влизат в милиони задължения и да купуват всякакви „звезди“ от чужбина, докато детските школи се движеха на автопилот. ПОСЛЕ НЯМАЛО ВИНОВНИ! Виновни винаги има, но някои са повече от други. Феновете нямат плитка памет, че да ги лъжите, те не са малоумници, че да не осъзнават това, което виждат. Рибата се вмирисва от към главата, БФС – откъм перуките, ония умните, които стоят начело, на които се плаща да правят стратегия и да я изпълняват, да помагат, а не да пречат на футбола. Слаб футболен съюз- слаб футбол и всеки успех на клубно или национално ниво ще е или плод на късмет или на много налети пари в някой отбор. Последното не е също гаранция, ако управлението не е със стратегия- вижте „Лудогорец“. Заради всичко това е редно управниците от футболният съюз да се оттеглят тихо и дадат шанс на нови хора. Никой не гарантира, че нещата ще се оправят с новите хора, но промяната е начало. Някаква стъпка, иначе стоим на едно място и се оправдаваме нагло и феновете ще псуват, а интереса към футбола ще се свежда до окръжните групи.

Войната е вече тук

Смрачава се, а във въздуха се носи мараня, но идва полъхващ вятър, вятър който кара листата да трепват нищо неподозиращи задаващата се буря от към планината. Съвсем обикновени мисли в делника са обзели прибиращите се хора. Как биха помислили и за миг, че техният живот не струва, че е важен глобалният план на нещата. Една частица прах, един миг от вечността, една искрица светлина- това е всеки от тях. А някъде там има план, глобален всеобхватен, невъзможен за осъзнаване план, невъзможен за преживяване в един човешки живот. Него не го интересува страданието на един, единайсе, един милион или един трилион човеци, за него е важна целта, средствата са неограничени, времето за изпълнение също. На ръба сме на нова война. Война, която е различна, нова по своята същност, подмолна и страшна както всяка война, тя ще донесе само страдание. Всичките предсказания за човечеството са били само едно мигване. Тези които виждат в бъдещето са видели само с периферното си зрение нещо, но ограничени от човешките възможности не са го осъзнали. Не човечеството няма да загине, не и по оня варварски начин познат в миналото, то просто ще се трансформира. Един епизод от всичко това е този момент след милениума - ограничен в петнадесетина години той показа как се разкъсват държави, други се създават, трети изчезват бавно и полека. На човешкият род не е отредена съдба от добра орисница, не той е обречен на вечна борба. Борба със всичко и всички, защото човека иска да има всичко. За какво го прави? Войните в Сирия, Ирак, Афганистан, изкуствената държава халифат, изкуствената държава Украйна – всичко това ще доведе до нов световен ред. Ред за налагане на господство с цел завземане на блага- както е било винаги. Но сега плана е дългосрочен, сложен и в много стъпки. Сега на прицел е Европа. Богатата Европа – магнит за всички бедни създания и не толкова бедни, които бягат панически както мравката бяга от запаленият дънер, който е бил неин дом. Колкото и силна, колкото и богата да е една държава или съюз, то не ще удържи на този напор на бедни души. Това не е само хуманитарен и социален проблем, това е катастрофа на всички нива. Бавна и разрушителна тя не може да се спре. Кой подпали дънера – този който седи далеч от него, които го е палил винаги, които има бензин и клечка кибрит, които зад длъжността си лесничей, пазещ гората всъщност е нагъл бракониер, предводител на дървената мафия. На него не му стига едно дърво- иска цялата гора, подчинена под ботуша му... Една нация е силна, когато може да се приспособява, когато може да асимилира хора от други националности, да работят за нея, за да я правят по-силна и по-голяма. Но какво става ако физически достигне размер, в който не може да се управлява?! Разпада се на съставните си части, а понякога и на много по-малки. Остават само камъни и кости, които да разкопаят археолозите сред време и да ни разказват колко велики държави и е имало, цели империи, но зад тях стоят кръвта, подта и живота на милиони... Мисля че страданието не е число, не е величина, която може да се измери, но все пак има някаква мярка. Всяко поколение, всеки период от историята има спадове и върхове на страданието и то се движи в синусоида в безкрайността. Сега се изкачваме по нея към нов връх.