Ако продължите да използвате сайта, се съгласявате с използването на "бисквитки" от наша страна.

Коментар

Голямото ПРЕНАРЕЖДАНЕ

Тази вечер се почна голямото пренареждане. Сега мили мои, е времето в което ще стане ясно дали ще излезем от порочният кръг на сегашната демагогия или има план за пренареждане на старите играчи. Лошото е, че алтернативата е мираж, която виждат всички измъчени българи си мислят че виждат в Слави, Марешки или Каракачанов. Истина е, че народа не го интересува вече дали тези, които ще ги управляват ще са десни или леви, те просто искат да се решават проблемите на битово ниво, на нивото на обикновеният човек. Тук трябва да говорим за честни отношения между управляващи и управлявани. Нашата кончина е много разпръсната, мръсна, от която бягат младите не виждащи никакво бъдеще. СЕГА е времето, в което ще стане ясно дали ще има нова надежда, да си подредим кочината, да има бъдеще за децата на България или ще има ново отчаяние, което ще доведе до ново дъно. Има някои неща които трябва да се почнат веднага, щом управляващите, които и да са те стъпят здраво на краката си: - Да се спре да се рекетира българският бизнес от всеки дошъл на власт- респективно да се спре корупцията от бизнесмените към управляващите - Работещ модел на образование - отвратително е да се наливат пари в наработещи програми, които ще доведат не само до неуко общество, но и до чудовищни други процеси. - Друга схема на здравеопазване, ако трябва да се смени и начина на финансиране дори, но да се спре източването през различни вратички. С общи думи, има спешни неща които обществото чака да се свършат и трябва работеща администрация, която да ги осъществи. Има много спънки във всичко и нещата няма да се случат веднага, но трябва обикновеният човек да има хоризонт напред, да е спокоен за семейството си, за спестяванията си, за живота си. Дано избора на народа в генерал Радев е само началото от излизането от апатията на масите, от тази инертност, в която е застинал българина. Мен лично не ме интересува как ще се казва и от коя партия ще е този, който ме управлява, аз не нося спомени от сини или червени, аз нося спомени от сбъднати и несбъднати обещания, от измамни лозунги и горчиви истини.

Екологията е скъпо нещо..

09012013950 Последните дни се заформи поредният скандал с еколозите и бизнеса. Макар и да не изглежда голям, той е показателен с идеята кой как мисли и че пак се измества темата без да се хване смисъла. Момче отказа приза на фондацията на Бербатов заради атаката срещу еколозите Уважавам позицията на всеки, в случая не съм съгласен с Давид Мавродиев, не одобрявам и Бербатов за опита му да неглижира младежа. Бербатов трябва да излезе и да изясни въпроса - защо стои зад подписа си и то точно пред Давид, не за друго, а защото това е единственият ход, който ще му направи чест. Още по- гадно ми е да чета фейсбук коментарите. Защо смятам че фондациите на еко активистите в голяма част произвеждат ялов продукт, хабят пари и спъват растежа и защо смятам, че тоя същият растеж е някакъв уродлив, ненормален и по скоро като раково образование за икономиката и природата на България...и в известен смисъл има доза истина в пишещият тук, бил той трол или свободно мислещ човек. Първо и аз да бях на мястото на хората които са във фондациите за защита на природата и които защитават каузата да остане природа и 300 дни в годината сигурно седят на столовете си пред компютрите и си взимат парите и аз ще се държа по същият начин. Ехх свободни души са те, обичат природата и се грижат за нея. И аз искам да съм като тях, ама няма как да се само заблуждавам, че върша стойностна работа или да съм от другият тип, които и майка си ще продадат да имат лека работа...говоря за тия които получават пари, не за доброволците, които всъщност вършат повечето дейности- ах хем ми е мъчно за тях, хем ми е яд.. колко пъти и аз съм ходил да чистя и след седмица или две мястото пак клозет, ама акцията е описана за дейност..Питай ме и колко дръвчета съм засадил, па после ме плюй. Вярвам, че Давид Мавродиев въпреки крехката си възраст силно мрази и люби. Това е в природата на стойностните хора, такива ни трябват, отчаяно се нуждаем от тях, но мисля че леееко са го подвели, ама не съм човека който ще го разубеждава, времето ще му покаже истината, има потенциал да я намери, моля се само да не го отчая. Ще споделя само няколко еко ъпсурда из нашата мила татковина, без да споменавам къде са и кой стои зад тях, нямам свойствата на разследващ журналист: 1. Строи се депо за отпадъци край чудно планинско селище с дренажна система, пречиствателна станция за оттичащите се води и т.н.. потъват милиони.. малко след откриването на сметището пречиствателната спира да работи, обаче общината продължава да плаща на оператора поддържащ съоръжението... 2. Строи се малък вилен комплекс от няколко вили от семеен тип край един от големите ни язовири. Идилия - евро проект, големи борове, барбекюта, лампи против комари и...мръсният канал се изсипва на 15 метра по нататък в язовира... 3. Предприемчиви нашенци грабват идеята, че се дават луди пари за био разнообразието и това че магаретата били на изчезване. Те наемат едно стадо от към 50сетина магарета, които се появяват странно само когато идват на проверка проверяващи..Това верно са най сниманите магарета в България, ама и може да се каже златни, че доста субсидии дръпнаха с тях.. 4. Преработвателна фабрика за олио, чистят си казаните от нераждавейка с киселина, която свободно изсипват в реката."То е толкова малко, че ко ще и стане на реката, само няколко тона.. а пък ни глобяват от 5 години, ама така ние е по-евтино, от колкото да я събираме или да правим пречиствателна"...а че се трови реката и се обгазяват хората наблизо- вторичен ефект.. 5..............има още много.............. НЯМА КОНТРОЛ ВЪРХУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЕКОЛОГИЧНИТЕ ПРОЕКТИ,НЯМА КОНТРОЛ ВЪРХУ ГОЛЕМИТЕ ИНВЕСТИТОРИ И ПРОЕКТИ И ГЛОБИТЕ СА МАЛКИ, АКО ВЪОБЩЕ НЯКОЙ ПОСМЕЕ ДА НАЛОЖИ ТАКИВА! РЕАЛНИЯТ ПРИНОС КЪМ ПРИРОДАТА Е МАЛЪК , СЪОТНОШЕНИЕТО ЦЕНА/ЕФЕКТ Е ЛОШО И ТОВА ЩЕ НИ ПРАВИ И ПО-БЕДНИ И С ПО-ЗАМЪРСЕНА ПРИРОДА!

Перуките да си ходят!

https://www.youtube.com/watch?v=svVS_qWiTAg Поредният мач на националният отбор по футбол, поредната загуба. Върха на айсберга наречен български футбол! Повече от 10 години безхаберие в БФС , банкети, командировки, скъпи коли и т.н.. Слаб контрол над отборите – оставиха ги да си перат пари, да влизат в милиони задължения и да купуват всякакви „звезди“ от чужбина, докато детските школи се движеха на автопилот. ПОСЛЕ НЯМАЛО ВИНОВНИ! Виновни винаги има, но някои са повече от други. Феновете нямат плитка памет, че да ги лъжите, те не са малоумници, че да не осъзнават това, което виждат. Рибата се вмирисва от към главата, БФС – откъм перуките, ония умните, които стоят начело, на които се плаща да правят стратегия и да я изпълняват, да помагат, а не да пречат на футбола. Слаб футболен съюз- слаб футбол и всеки успех на клубно или национално ниво ще е или плод на късмет или на много налети пари в някой отбор. Последното не е също гаранция, ако управлението не е със стратегия- вижте „Лудогорец“. Заради всичко това е редно управниците от футболният съюз да се оттеглят тихо и дадат шанс на нови хора. Никой не гарантира, че нещата ще се оправят с новите хора, но промяната е начало. Някаква стъпка, иначе стоим на едно място и се оправдаваме нагло и феновете ще псуват, а интереса към футбола ще се свежда до окръжните групи.

Войната е вече тук

Смрачава се, а във въздуха се носи мараня, но идва полъхващ вятър, вятър който кара листата да трепват нищо неподозиращи задаващата се буря от към планината. Съвсем обикновени мисли в делника са обзели прибиращите се хора. Как биха помислили и за миг, че техният живот не струва, че е важен глобалният план на нещата. Една частица прах, един миг от вечността, една искрица светлина- това е всеки от тях. А някъде там има план, глобален всеобхватен, невъзможен за осъзнаване план, невъзможен за преживяване в един човешки живот. Него не го интересува страданието на един, единайсе, един милион или един трилион човеци, за него е важна целта, средствата са неограничени, времето за изпълнение също. На ръба сме на нова война. Война, която е различна, нова по своята същност, подмолна и страшна както всяка война, тя ще донесе само страдание. Всичките предсказания за човечеството са били само едно мигване. Тези които виждат в бъдещето са видели само с периферното си зрение нещо, но ограничени от човешките възможности не са го осъзнали. Не човечеството няма да загине, не и по оня варварски начин познат в миналото, то просто ще се трансформира. Един епизод от всичко това е този момент след милениума - ограничен в петнадесетина години той показа как се разкъсват държави, други се създават, трети изчезват бавно и полека. На човешкият род не е отредена съдба от добра орисница, не той е обречен на вечна борба. Борба със всичко и всички, защото човека иска да има всичко. За какво го прави? Войните в Сирия, Ирак, Афганистан, изкуствената държава халифат, изкуствената държава Украйна – всичко това ще доведе до нов световен ред. Ред за налагане на господство с цел завземане на блага- както е било винаги. Но сега плана е дългосрочен, сложен и в много стъпки. Сега на прицел е Европа. Богатата Европа – магнит за всички бедни създания и не толкова бедни, които бягат панически както мравката бяга от запаленият дънер, който е бил неин дом. Колкото и силна, колкото и богата да е една държава или съюз, то не ще удържи на този напор на бедни души. Това не е само хуманитарен и социален проблем, това е катастрофа на всички нива. Бавна и разрушителна тя не може да се спре. Кой подпали дънера – този който седи далеч от него, които го е палил винаги, които има бензин и клечка кибрит, които зад длъжността си лесничей, пазещ гората всъщност е нагъл бракониер, предводител на дървената мафия. На него не му стига едно дърво- иска цялата гора, подчинена под ботуша му... Една нация е силна, когато може да се приспособява, когато може да асимилира хора от други националности, да работят за нея, за да я правят по-силна и по-голяма. Но какво става ако физически достигне размер, в който не може да се управлява?! Разпада се на съставните си части, а понякога и на много по-малки. Остават само камъни и кости, които да разкопаят археолозите сред време и да ни разказват колко велики държави и е имало, цели империи, но зад тях стоят кръвта, подта и живота на милиони... Мисля че страданието не е число, не е величина, която може да се измери, но все пак има някаква мярка. Всяко поколение, всеки период от историята има спадове и върхове на страданието и то се движи в синусоида в безкрайността. Сега се изкачваме по нея към нов връх.